Учене чрез общуване и насърчаване на емоционална интелигентност
Минало просто и Минало продължително
Като се обърнем назад към миналото, има някои неща, които неизменно си спомняме. Миналото може да е yesterday (вчера), last night (снощи), last year (миналата година), а few days ago (преди няколко дни), last summer (миналото лято)… А това, за което всеки може да си спомни, е любовта, например любов от пръв поглед. Тя сполетява непознатите в нощта от песента на Frank Sinatra:
Strangers in the night, two lonely people
Непознати в нощта, двама самотни души
We were strangers in the night
Ние бяхме непознати в нощта
Първият глагол, който ни е необходим, за да изразим какво се е случило в конкретния минал момент, е to be в минало време:was/were. Как се случват нещата в любовта? Може би двамата са на тържество и тя му се усмихва, защото той има прекрасно чувство за хумор. А той какво вижда – чар, незабравим поглед, лъчезарна усмивка:
Something in your eyes was so inviting
Нещо в твоите очи беше толкова подканващо
Something in your smile was so exciting
Нещо в твоята усмивка беше толкова вълнуващо
Той е пленен, а ние вече знаем кога е was и кога were – I, he, she, it was / we, you, they were. За тази двойка можем да сме спокойни. Тяхната среща е неповторима и води към щастливо съвместно бъдеще:
Love was just a glance away
Любовта бе само на един поглед разстояние
A warm embracing dance away
На един топъл обгръщащ танц разстояние
Любовта на двамата влюбени от Strangers in the Night е намерена и е за цял живот. Както във всички междучовешки отношения, би могло да се премине през караници и отчуждаване в даден момент от връзката. Тогава възникват множество въпроси. Някои от тези актуални въпроси са зададени в Never Ever на All Saints. Как се стигна до тук? Какво стана? Въпросите в Миналопростовреме се образуват, като за глагола to be се използва инверсия: It was / Was it?
Was it that I never paid enough attention?
Беше ли това, че никога не обръщах достатъчно внимание
Когато обръщат специално внимание на английския език, хората напредват, точно както в любовта има градивност, когато има внимание и желание за разбирателство с другия. Проблемите може би се задълбочават или може би се решават, но въпроси винаги е добре да задаваме! В Миналопростовреме във всички останали случаи въпросите се образуват със спомагателния глагол do в минало време, който поема „миналото време” и основният глагол остава в инфинитив: did + подлог + глагол в инфинитив. Ако в любовта им, описана в Never Ever, тя намери отговорите за себе, може би ще намери и взаимното щастие:
Or did I not give enough affection?
Или не дадох (показах) достатъчно привързаност?
Did I never treat you right?
Никога ли не се отнасях с теб правилно?
Did I always start the fight?
Винаги ли аз започвах караницата?
За едно романтично лято, когато всичко е слънчево и безпроблемно, се разказва в песента на Robbie Williams Eternity. Там двамата влюбени намират свободата във вечността, след като са изживели пълноценно времето си заедно:
You were there for summer dreaming,
Ти беше там за лятното мечтаене
And you gave me what I need
И ми даде каквото имах нужда
За разлика от тяхната любов, която е съвършена, глаголите в английския език са разделени на правилни и неправилни. За правилните глаголи има правило: infinitive + ed. Често двата вида глаголи си партнират както в описанието на лятната романтика от Eternity:
We sat and watched the sun go down
Седяхме и гледахме слънцето да залязва
Picked a star before we lost the moon
Избрахме звезда преди да загубим луната
Минало просто време (Past Simple) изразява завършени действия в миналото, за които се знае и обикновено се казва точно кога са се случили. При Миналопродължителновреме (Past Continuous) действието е продължително и се случва по време на друго минало действие. Освен, че двамата любими гледат луната и си избират звезда в песента на Robbie, те разговарят по различни теми:
Yesterday when you werewalking
Вчера, когато вървеше
You talked about your Mom and Dad
Ти говори за твоята майка и баща
Когато (when) се разхождат, тя върви дълго време, но в определен момент от изминалия ден, говори за майка си и баща си. Продължителното действие е изразено с Минало продължително време: was/were + „ing” – формата на глагола, а по-краткото действие, което е част от разходката, с Минало просто. Ако двете минали действия са паралелни, ги свързваме с докато (while) ги изразяваме и двете с Минало продължително време.